|
Автор Администратор
|
|
10 January 2008 |
 Иван Николов Хаджиенов е роден през 1843 година в гр.Казанлък. На 5 годишна възраст остава без родители, а до 11 години живее в гр.Казанлък.Има още двама братя - Стоян и Георги. На 11 години Иван Хаджиенов заминава за Букурещ при своя чичо. Работи в магазина на чичо си, след което започва работа във френска строителна фирма. След ликвидацията на фирмата заминава за Франция. Занимава се със строителство и става съдружник в строително предприятие. Връща се в Букурещ през 1877 година когато България очаква своето освобождение. След Руско-турската освободителна война, обладан от родолюбиви чувства, се заселва вСофия. На 1 нoември 1881 година е избран за кмет на София и е начело на Консервативната партия. Със своя труд и изключителен търговски усет успява да придобие в София множество недвижими имоти. Като кмет на София полага изключителни грижи за нейното разхубавяване. По време на неговото управление се прилага регулационният план на града от 1879 година, като се прокарват нови улици, откриват се нови площади, построява се водопровод. Финансовата му подготовка позволява да се въведе нова система за събиране на общинските доходи, сключва се първият дългосрочен заем на столицата с БНБ, открива се болница за безплатно лечение на кожни болести. През 1882 година по предложение на Иван Хаджиенов се преустройва Борисовата градина, като той внася от Букурещ 11 000 декоративни дървета за парка. По негово време общината подарява терени за строеж на Военното училище и Руската църква в София. Независимо от успешния период от живота му, Иван Хаджиенов решава да се върне в Букурещ. Закупува там имотите на д-р Василиади. В Румъния го заварват двете Балкански и Първата световна война. След успехите на българските войски през 1917 година решава да подари на гр.Казанлък един милион златни лева в ценни книжа, носещи 5 % годишна лихва и един годишен доход от 50 000 лева, които да се употребят за създаването и издръжката на Занаятчийско училище в гр.Казанлък. За изпълнение на завещанието определя Михаил Михайлов, Иван Бетков и Тодор Иванов. На 30 април 1917 година документите са изпратени в общината на Казанлък. На заседание на тогавашната градска комисия по образованието на 10 май 1917 година се приема завещанието и се записва в книгите на общината с публична благодарност и гореща признателност от гражданите. Намеренията на Иван Хаджиенов е да се изгради модерно занаячийско училище с железарски, дърводелски и порцеланов отдел, с цел създаване на нов поминък на казанлъшкото население и младото поколение. От производството да се задоволяват местни нужди и да се изнася за странство. Първоначалният проект на училището е предвиждал в неговия двор да има плувен басейн и до работилниците да достига железопътна линия. Казанлъчани се отплащат на своя благодетел като назовават една от най-хубавите улици на града на неговото име, поставят паметна плоча на родната му къща /в Етнографския комплекс на града/ и решават техническото училището да носи неговото име. На 21 януари 1923 година Иван Хаджиенов умира, без да види реализирано своето завещание към родния град. През 1924 година Петър Топузов, родственик на Иван Хаджиенов и основател на Историческия музей в гр.Казанлък, упорито подема въпроса за откриването на училището във вестник “Казанлъшка искра”. На 16 май 1924 година се провежда общоградско събрание на което се взема решение да се създадат два комитета за основаване на училището - един в Казанлък и един в София. След едногодишни административни трудности през май 1925 година Министерство на търговията изпраща писмо до общината в Казанлък с разрешение за откриване на училище. |
